Полетът на разпятието Проливен дъжд. И горе, на превала,изтръгнат дъб –

Полетът на разпятието

 

Проливен дъжд. И горе, на превала,

изтръгнат дъб – въпреки всичко и него бурята съумяла да го покоси! –

сякаш Мария Магдалина, към този момент престаряла,

нозете на Исус към момента мие и бърше ги с разпуснати коси.

 

А кръстът все по този начин стърчи. И ще стърчи,

че знае защо – и за кого! – побит е. И от през днешния ден ли,

от през вчерашния ден ли е тая истина жестока: още тялото не са отнесли

и към този момент канят се душата да разпънат. Да я прострян по очи,

 

да я премажат, умъртвят... О, клетници! Не знаят ли, че в случай че има

душата на какво да издържи – това е болката непоносима!

И по какъв начин най-малко един път не я и нея достраша...

 

Пак пролет е. Чакал ли, вълк ли цяла нощ е

из бранището виел. Или вятърът със своя наследник разкрит нож те

накара да трепериш отново... Бог знае от кое място пристигнала,

 

и птица някаква пищи в нощта – разпятие ли дохвърчало,

душа ли, тръгнала да търси новото си тяло,

или побягнала от тоя свят душа...

 

Силният антивоенен възторг, съпричастието към битката на украинския народ срещу експанзията, смелите метафизичен систематизирания трансфораха книгата „ Звездната каторга ” в един от акцентите в миналогодишната книгоиздателска продукция във Франция. В отзивите в влиятелни френски списания се отбелязва безапелационното наличие на Кирил Кадийски в един по-глобален мащаб, самата книга е неречена шедьовър, а поетът беше определен за почетен член на „ Асоциацията на писателите борци ”. Професор Марияне Моландер-Бейер от Швеция написа:

 

... Кирил Кадийски е, тъмен и безоблачен стихотворец, с преливащ хуманизъм, с явна храброст, който се изправя против мрачните интервали на комунистическа България, като резервира сензитивните резонанси на поетичната душа. Защото първото възприятие, което разсънва тази лирика, е за свободата, за словото, несъмнено, само че също по този начин и за гражданската позиция.